Ихууу! И Зайчето вече си има блог...

Иии така вече е крайно време за първата ми публикация... много време се чудих каква точно да бъде тя и мисля, че реших... Може би всички очакват по- пълно описание, но днес не ми се пише описание/но един ден ще го напиша ОБЕЩАВАМ!/, затова реших да започна блога си с нещо изключително лично и с голяма сантиментална стойност за мен. Едно от първите ми стихотворенийца...
Тъй като посветих блога си на любовта и името на блога е "Най- великото нещо, което някога ще научиш е да обичаш и да бъдеш обичан" реших, че и трябва да започне с ЛЮБОВ. Но за жалост, любовта рядко се оказва споделена... често се случва в търсенето на любов да бъдем наранени... на всеки се е случвало да му разбият сърцето на милион парченца... и заслепен от болката да мисли, че никога вече няма да обикне... но след дъжд винаги грейва слънце... и сърцето рано или късно се влюбва отново...


БЕЛЕЖКА ЗА ЕДНО МОМИЧЕ

Мило хубaво момиче,
защо отново плачеш ти?
Нима сърцето, нежното кокиче,
едно момче отново го разби?

Усмихни се, момиче.
Нима си струва да боли?
Усмихни се и нека си мисли момчето,
че си забравила си вече за него дори...

Аз зная, че теб сърце те боли,
но моля те, недей да плачеш ти.
Не искам да виждам сълзи,
а само усмивки, дори пак да горчи...

Не плачи, изтривай ги бързо тия сълзи.
Не плачи, момиче и скоро вече не ще те боли.
Усмихни се, мила, не плачи,
и всички с усмивката красива срази...

Мило хубаво момиче,
нима не плачеш вече ти?
Нима сърцето, нежното кокиче,
отново весело го чувам да тупти?

Така, че усмихвайте се и вие... може би именно усмивката ви ще стопли нечие замръзнало сърце... :)