"Живей на ръба... в противен случай, заемаш твърде много място."
Ето го и началото на една леко странна история... всичко започва през 2010 година- годината на тигъра. А за някои хора и годината на рока, метъла и така наречената тежка музика.
Като всяка друга група The snakes търсеха всевъзможни фестивали, където да се изявяват... но при тях положението беше малко по- различно. Това беше последната им година на сцената. След 30 години на сцена, 3000 концерта и 3000 афтърпартита им беше крайно време за почивка; барабанистът имаше начални проявления на артрит, китаристът беше с тотално скапани колена, а вокалът Джейд беше почти оглушал. 30 години секс, наркотици и рокендрол определено бяха оказали влияние на телата им... да не говорим, че 60 години си е възраст, на която е крайно време да напуснеш шоубизнеса.
Но The snakes не бяха готови да се откажат. Всъщност не толкова групата, а по- скоро вокалът не бе готов да се откаже... другите бутаха отчаяно само и единствено заради него...
65 годишен, наполовина глух, с разбит черен дроб и с всякакви знайни и незнайни венерически болести, лепнати от множеството му екзотични фенки... и все пак не бе готов да се откаже...
От друга страна обаче, защо му беше да се отказва... нямаше си апартамент, живееше в каравана. Нямаше семейство, нямаше си дори куче. Последните години Джейд бе живял единствено за рокендрола.И сега когато рокендрола го отблъскваше, той не знаеше какво да прави с остатъка от живота си. Единственото, което знаеше със сигурност бе, че искаше да бъде запомнен... ЗАВИНАГИ.
Чукане на вратата прекъсна размислите му.
- Джейд, човече, ставай! До 2 минути трябва да си на основна сцена!
- Идвам, идвам...- измърмори Джейд.
Вокалът се беше изтегнал на дивана в собствената си гримьорна. Но когато го извикаха бързо тръгна да става... Беше с бял потник, черни кожени панталони и без никакви бижута. Гъстата му черна коса беше пусната свободно и падаше на вълни върху рамената му. Всъщност изглеждаше доста добре за 65 годишен мъж, още повече рокаджия...
Ставайки, той бавно, бавно се почеса по корема, прозя се и се огледа в огледалото. Но за жалост, не видя това, което очакваше. Гладката му кожа бе заместена от бръчки, на места косата му бе прошарена, да не говорим за жълтеникавите му зъби...
"Господи, какво се е случило с мен?" помисли си той, зяпайки невярващо собственото си отражение. "Преди не бях такъв..."
За момент, Джейд се впусна назад в спомените си. Година 1981/ годината, в която групата получи награда за дебютираща група/. Именно през тази година бе концерта им в Сидни, на който Джейд се влюби. За първи и последен път. По време на изпълнението на песента "The devil in my girl", която между другото бе една от любимите песни на Джейд, той се бе метнал в публиката като истинска рок звезда. Когато публиката го пусна, той се метна върху първата фенка, която видя. Тя обаче вместо да му удари шамар, както правеха повечето фенки, отвърна охотно на целувката. Естествено, по- късно той заведе момичето в гримьорната си и двамата се отдадоха напълно един на друг, без алкохол, без наркотици... На сутринта обаче, Джейд се събуди сам и чисто гол. От момичето обаче нямаше и следа...
Два дни по- късно Джейд получи картичка, на която пишеше "Живей на ръба... В противен случай заемаш твърде много място." На картичката нямаше нито име, нито адрес, но Джейд знаеше, че картичката е от нея. В този момент я прибра и никога повече не я извади... нито да я види, нито да я покаже...
Но изречението стана девиз на Джейд. От този момент нататък, следвайки девиза и опитвайки се да забрави прекрасното момиче, Джейд заживя на ръба- наркотици, секс, алкохол, секс с малолетни... и така 30 години...
И за първи път от 30 години Джейд заплака. Плачеше заради самотата, плачеше заради глупостите, които беше натворил... но най- вече плачеше за момичето, чието име така и не разбра... момичето, което го бе направило такъв...
След 30 минути, всички бяха изпаднали в паника. Къде беше Джейд? Защо не идваше и защо бе заключил гримьорната си?
- Какво правиш, бе човек?- крещеше, блъскайки вратата Алекзандър- барабанистът.- Тълпата вече подивява! Знам, че обичаш да караш тълпата да чака, но това твоето е вече прекалено...ОТВОРИ ВЕЧЕ!
След 5 минути блъскане и никакъв отговор отвътре, Алекс се ядоса.
- Така ли искаш да играем? Добре!- изсъска той и грабна пожарогасителя, който му се изпречи пред погледа.- Искаш или не, аз влизам! Броя до 3! 1... 2... и 3!
Алекзандър хвърли бутилката по вратата и тя се сгрумоляса с трясък, а Алекс влезе веднага след нея. Но веднага щом влезе, му се прииска изобщо да не го беше правил...
Гледката беше потресаваща. Изобщо не знаеше как някой би си причинил подобно нещо... Джейд бе полуседнал, полулегнал на дивана в гримьорната си с множество прободни рани по цялото тяло... белият му потник се бе напоил целия със собствената му кръв. По дивана също течеше кръв... очите му бяха широко отворени и обърнати към рамото, а собствената му лява ръка, сочеше отсрещната стена на гримьорната... лявата му ръка сочеше към отсрещната стена... а на стената с кръв бе изписано едно- единствено изречение...
"Живей на ръба... в противен случай, заемаш твърде много място."
ПП- Малко кървава и доста гадничка история, но като видях снимката разказът се написа самичък...
ППП- Но нека и вие сами да видите снимката... на вас не ви ли идват идеи за хорър?
