Такааа... понеже ми се скараха, че отдавна не съм била писала нищо и съм била ставала скучна, реших да публикувам нещо, което се роди в шантавата ми главица съвсем наскоро... но преди да го постна, трябва да разкажа предисторията... Една скучна седмична вечер /ако не се лъжа СРЯДА/ си киснех пред компютъра, as usual. Вечерта обаче беше доста скучна, нямаше никого в скайп, бях си научила по всичко, бях направила абсолютно всички доклади и презентации, които трябваше да направя за училище... абе СКУКА. Тъкмо когато щях да изключа скайпа и да заспивам, обаче, прозорчето на програмата засвети в познатия на всички ни оранжев цвят... беше ми се включил моя съученик Христо. Без поздрави и "лигавщини", както ги нарича той... просто ми беше пуснал линк към негова снимка /а да, той е любител фотограф/ и след него "Събирам разкази. Развихри си въображението." И аз нали съм творческа душица писах ли, писах, та се изписах... Та без повече увъртания, представям на вашето внимание първата ми история по снимка...

"Живей на ръба... в противен случай, заемаш твърде много място."

Ето го и началото на една леко странна история... всичко започва през 2010 година- годината на тигъра. А за някои хора и годината на рока, метъла и така наречената тежка музика.
Като всяка друга група The snakes търсеха всевъзможни фестивали, където да се изявяват... но при тях положението беше малко по- различно. Това беше последната им година на сцената. След 30 години на сцена, 3000 концерта и 3000 афтърпартита им беше крайно време за почивка; барабанистът имаше начални проявления на артрит, китаристът беше с тотално скапани колена, а вокалът Джейд беше почти оглушал. 30 години секс, наркотици и рокендрол определено бяха оказали влияние на телата им... да не говорим, че 60 години си е възраст, на която е крайно време да напуснеш шоубизнеса.
Но The snakes не бяха готови да се откажат. Всъщност не толкова групата, а по- скоро вокалът не бе готов да се откаже... другите бутаха отчаяно само и единствено заради него...
65 годишен, наполовина глух, с разбит черен дроб и с всякакви знайни и незнайни венерически болести, лепнати от множеството му екзотични фенки... и все пак не бе готов да се откаже...
От друга страна обаче, защо му беше да се отказва... нямаше си апартамент, живееше в каравана. Нямаше семейство, нямаше си дори куче. Последните години Джейд бе живял единствено за рокендрола.И сега когато рокендрола го отблъскваше, той не знаеше какво да прави с остатъка от живота си. Единственото, което знаеше със сигурност бе, че искаше да бъде запомнен... ЗАВИНАГИ.
Чукане на вратата прекъсна размислите му.
- Джейд, човече, ставай! До 2 минути трябва да си на основна сцена!
- Идвам, идвам...- измърмори Джейд.
Вокалът се беше изтегнал на дивана в собствената си гримьорна. Но когато го извикаха бързо тръгна да става... Беше с бял потник, черни кожени панталони и без никакви бижута. Гъстата му черна коса беше пусната свободно и падаше на вълни върху рамената му. Всъщност изглеждаше доста добре за 65 годишен мъж, още повече рокаджия...
Ставайки, той бавно, бавно се почеса по корема, прозя се и се огледа в огледалото. Но за жалост, не видя това, което очакваше. Гладката му кожа бе заместена от бръчки, на места косата му бе прошарена, да не говорим за жълтеникавите му зъби...
"Господи, какво се е случило с мен?" помисли си той, зяпайки невярващо собственото си отражение. "Преди не бях такъв..."
За момент, Джейд се впусна назад в спомените си. Година 1981/ годината, в която групата получи награда за дебютираща група/. Именно през тази година бе концерта им в Сидни, на който Джейд се влюби. За първи и последен път. По време на изпълнението на песента "The devil in my girl", която между другото бе една от любимите песни на Джейд, той се бе метнал в публиката като истинска рок звезда. Когато публиката го пусна, той се метна върху първата фенка, която видя. Тя обаче вместо да му удари шамар, както правеха повечето фенки, отвърна охотно на целувката. Естествено, по- късно той заведе момичето в гримьорната си и двамата се отдадоха напълно един на друг, без алкохол, без наркотици... На сутринта обаче, Джейд се събуди сам и чисто гол. От момичето обаче нямаше и следа...
Два дни по- късно Джейд получи картичка, на която пишеше "Живей на ръба... В противен случай заемаш твърде много място." На картичката нямаше нито име, нито адрес, но Джейд знаеше, че картичката е от нея. В този момент я прибра и никога повече не я извади... нито да я види, нито да я покаже...
Но изречението стана девиз на Джейд. От този момент нататък, следвайки девиза и опитвайки се да забрави прекрасното момиче, Джейд заживя на ръба- наркотици, секс, алкохол, секс с малолетни... и така 30 години...
И за първи път от 30 години Джейд заплака. Плачеше заради самотата, плачеше заради глупостите, които беше натворил... но най- вече плачеше за момичето, чието име така и не разбра... момичето, което го бе направило такъв...
След 30 минути, всички бяха изпаднали в паника. Къде беше Джейд? Защо не идваше и защо бе заключил гримьорната си?
- Какво правиш, бе човек?- крещеше, блъскайки вратата Алекзандър- барабанистът.- Тълпата вече подивява! Знам, че обичаш да караш тълпата да чака, но това твоето е вече прекалено...ОТВОРИ ВЕЧЕ!
След 5 минути блъскане и никакъв отговор отвътре, Алекс се ядоса.
- Така ли искаш да играем? Добре!- изсъска той и грабна пожарогасителя, който му се изпречи пред погледа.- Искаш или не, аз влизам! Броя до 3! 1... 2... и 3!
Алекзандър хвърли бутилката по вратата и тя се сгрумоляса с трясък, а Алекс влезе веднага след нея. Но веднага щом влезе, му се прииска изобщо да не го беше правил...
Гледката беше потресаваща. Изобщо не знаеше как някой би си причинил подобно нещо... Джейд бе полуседнал, полулегнал на дивана в гримьорната си с множество прободни рани по цялото тяло... белият му потник се бе напоил целия със собствената му кръв. По дивана също течеше кръв... очите му бяха широко отворени и обърнати към рамото, а собствената му лява ръка, сочеше отсрещната стена на гримьорната... лявата му ръка сочеше към отсрещната стена... а на стената с кръв бе изписано едно- единствено изречение...
"Живей на ръба... в противен случай, заемаш твърде много място."

ПП- Малко кървава и доста гадничка история, но като видях снимката разказът се написа самичък...
ППП- Но нека и вие сами да видите снимката... на вас не ви ли идват идеи за хорър?

Блог- игра: Какво бихте направили, ако разберете, че ви остават няколко месеца живот?

Тъй като слънчицето Йоанка ми предаде щафетата за тази игра, сега е мой ред да споделям какво бих направила, преди да настъпи сетния ми час... леле, това наистина било труден въпрос... може би сега е момента да си призная, че мен всъщност много ме е страх от смъртта, или по- скоро от въпроса "Какво става после?"... може би заради това не съм се замисляла сериозно по този въпрос... но хипотетично да си представим, че след месец- два ще умирам... какво бих направила?

Е че това е лесно бе! Има цял филм на темата! LAST HOLIDAY с моята любимка Куин Латифа... тъй като не е кой знае колко известен филм, повечето от вас няма да са го гледали, затова да разкажа на кратко... Куин Латифа играепродавачката Джорджия Бъри, чийто лекар й казва, че е болна от неизлечима болест... открива я съвсем случайно правейки й скенер на главата след случаен удар в шкаф...
Наслаждавай се на живота... може да ти е за последно!
Този съвет решава да следва срамежливата продавачка на домакински съдове от Ню Орлийнс Джорджия Бърд , когато научава, че дните й са преброени. Време е за сериозна промяна, затова Джорджия отива на мечтаната почивка, за да си поживее така, сякаш е последният ден от живота й. Джорджия отива в луксозен
европейски курорт, където тя радикално сменя външния си вид, държанието си и начина си на мислене...

НО няма да ви разказвам целия филм,я! Седнете и го гледайте!!

Таа какво бих направила, ако разбера, че живота ми е приключил... най- вероятно и аз ще постъпя като Джорджия... в реалния живот съм много отговорна и пестелива... пестя пари за кола, апартамент, евентуалната ми сватба... но ако разбера, че живота ми е приключил първата ми работа ще е да похарча малко пари! Винаги съм си мечтала ей така да харча, без много, много да му мисля... за да не пропусна нищо, ще започна да живея живота си на двойни обороти... ще напусна работа и ще се отдам на моите желания и тайни копнежи... ще се метна на самолета е ще отида право на Хаваите/винаги съм мечтала да отида там/... ще скачам с бънджи, ще карам воден скутер и въобще ще се отдам на всички тези дребни копнежи, които има всеки човек... ще дивея, ще танцувам, ще плувам/любимото ми занимание/... нъобще времето преди смъртта ми, ще бъде посветено единствено и само на мен! ДА, звучи егоистично, но в реалния ми живот се раздавам на всички... поне в мечтата ми ме се иска първо да си задам въпроса АМИ АЗ? КАКВО ИСКАМ АЗ?... да не говорим, че не искам да разстройвам някой, прекарвайки последните си минути с него и умирайки в ръцете му... независимо дали този човек е роднина, или любовта на живота ми...
Преди да настъпи сетния ми час ще напиша писмо налюбимите си , хора... вижте, тук може би ще се позатрудня, защото аз обичам адски много хора. Затова ми се иска да напиша едно ОБИЧАМ ТЕ!, което да остане след мен за всички, които наистина обичам,надявайки се винаги да ме помнят като усмихната и добра приятелка... когато напиша и това последно писмо, тогава вече ще съм готова да си отида... защото единственото ми желание е да оставя някаква следа и никога да не бъда забравяна...

П.П. Благодаря за предизвикателството, Йони! Определено ме накара да се позамисля... {}{}{}

П.П.П. Леле колко разбъркано и непоследователно стана... но такава съм аз... в моята руса главица никога няма ред и дисциплина...


И последно- тъй като не трябва да прекъсвам веригата... Мили читатели, моля отговорете на моето предизвикателство в коментарите! БЛАГОДАРЯ ВИ

Посветено на малкия ми принц

"За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."- из Малкия принц

Ето и най- новата ми драсканица... преди два дни реших да препрочета "Малкия принц" и така да се каже го преоткрих... Принца ме вдъхнови да напиша нещо, а който ми следи блога знае, че това не се е случвало от доста време... НО! другият виновник за моя нов писателски емоционален изблик е момчето, което ме кара да се усмихвам всеки ден... момчето, което опитоми една лисица, която никой не забелязваше... момчето, което ме кара да се чувствам ЕДИНСТВЕНА! Благодаря ти, мой малки Принце! {}{}{}

Когато леда се стопи...

Някога усещал ли си сърцето да трепти,
бързо, упорито... сякаш иска да крещи?
Усещал си? А сега усещаш ли, кажи,
усещаш ли как моето за твоето сърце тъжи...

Странно е, за друго вече не ме боли.
Да нараниш сърцето ми можеш единствено ти...
Изцяло твое е, за тебе то трепти,
затова не го оставяй, ела го вземи.

Не разбират защо те обичам, уви.
Надяват се завистта им да ни раздели...
За мене,обаче,съществуваш единствено ти.
Само ти и твоите красиви пъстри очи...

Клошар си, вярно е, нямаш много пари,
но сърцето ми за теб единствено шепти...
само с поглед в онзи ден го покори
и с прегръдка нежна в любов го обви...

Забравих аз всичките стари любови,
забравих аз всичките свои неволи.
Сега за мене си единствен ти,
дори не за мен, а за теб ме боли...

Ела, мили, силно ме гушни
и всички лоши мисли далеч прогони.
С целувката нежна сърцето стопли,
бучката ми лед с любов разтопи...

Правиш ме щастлива,мили, разбери.
Прогони ти всичките мои сълзи.
Затова не ме оставай, с мене бъди.
Не ме оставяй дори когато леда се стопи...

Одата на 11 В клас от 8 СОУПЧЕ "Александър Сергеевич Пушкин"

"В" като Варна,
с италиански паралелка най- харна...


В училището Пушкин седим отново в час.
Кои сме ние? Учениците от 11 В клас.
Учим италиански, руски и английски:
6 момчета и 20 красиви миски.
На брой сме точно 26,
а учителите пишат само 6,6,6...

Първа в класа е красивата Ани,
която за срещу има много покани.
Втори е Васко, най- начетен сред нас,
не оставя той книжките дори и в час.
Трета е шумната Васи,
чийто глас стаята оглася...
После идва редът и на Вери,
дето често джуките чумери.
Идва редът и на нашата Дани-
спокойна и тиха,
вън от всякакви драми.
Димо е нашият шести герой,
нахакан и знаещ по всичко е той.

После идва и красиват Елена,
откъм нерви тя е най калена-
не вика и не крещи по нас,
лапетата от 11 клас!
Осма е сладката ни Ел,
която всяко сърце
може да спечели.
После идва малката ни Златомира,
дето по математика всичко разбира.
Решяава задачи, танцува пее,
казано накратко всичко тя умее.
10 номер пък е малко прокълнат,
учителите него всеки час зоват.
Иво той пък се нарича
и много след момиченцата тича.
11 и 12 са двете Катерини,
фенки са и двете на Лаура Паузини.
13 и 14 са Кристиан и Кристиян,
кой от кого по- различен избран,
първият е най- луд киноман.
а вторият пък и див певец и меломан.
15 номер е Марина,
маникюристката
на женската дружина.
16 номер е Мария,
дето в скандалите е истинска фурия.
17 номер малкото Мише,
дето бисерите винаги ни пише.
Номер 18 обаче е тя,
Никол, позната още
като лудата глава.
И учи, и пише,
отличничка добра,
но кажеш ли купон,
най- първа е тя!
19 е Николет,
съветничка добра,
всичкте проблеми решава ей така...
20 номер е Ники 3,
дето безспирно рими реди.
Ето на, дори и сега,
вместо да слуша,
пише си стихче тя за класа...
Павлина пък е номер 21,
художничка, готова
да изрисува всяко платно.
Ромиела пък е номер 22,
ученолюбива,
и тя по нищо няма 2.
23-та е тихата Сиана,
тиха,ама сладурана.
24 е номера на Слави,
певица, умееща
и шоу да прави.
25-та е Теди- хубавица,
идеална на всеки бал
да бъде тя кралица.
И ето, стигнахме заветния 26,
Ицо, нашия философ,
за глупости той е винаги готов.
И въпреки всичко,
в училището ний сме най- добри,
събрани в тоя клас сме само първенци.
И след години, о, читателю, помни,
всички ще се молят:
"О Господи, поне за миг ни ги върни!"

ПП: Посветено на любимия ми клас... въпреки че понякога не се разбираме, всичките си ви обичам!

Рано или късно и ти ще останеш сам...

И момчетата понякога страдат...

Усмихвам се,но всъщност ми се плаче.
Искам те, не мога да те имам, обаче.
Сърцето си дарил си ти на друга,
мислейки, че правиш ми така услуга.
Мислеше си, че не си за мен,
че си лош, порочен, огнетен...
Подходяща се оказа тя,
а мене пак остави ме сама.
Но ето че и ти сега разбра,
че любовта понякога
оказва се лъжа.
Обикна я, но тя обичаше друг.
Имаше я, но тя вече не е тук.
Затова реши и ти да се върнеш при мен,
без да помислиш за моите чувства съвсем.
Само че мене отдавна ме няма,
стана неусетно "сърдечна" замяна.
Пред тебе стои момиче с ново лице,
момиче красиво, което няма сърце.
Сърцето й разби ТИ на прах.
Мечти ли? Раздели я и с тях.
Сега търсиш и викаш онова човече,
но него няма го, то вече е далече...

ИН И ЯН

Ех, ех, ето дойде момента да публикувам нещо чистичко и новичко, което не съм изровила от старите шкафчета и тетрадки... това стихотворение е прясно, прясно, написано днес, през часа по английски... Може и да не ви се стори мой стил, ноо в крайна сметка "Всичко тече, всичко се променя"... и аз така с всеки изминал ден се променям... към по- добро да се надяваме. В това стихотворение се говори за сродните души... срещали ли сте някога момче и момиче, които дори след 1000000 раздели отново се събират? Да, за точно тези сродни души ви говоря... тези, които са предопределени да бъдат заедно въпреки всичко...




ИН И ЯН
/Две души свързани в едно цяло/

Има ли нещо на света предопределено,
или всичко на Земята е точно преброено?
Отново се чудиш дали има съдба
или на света ти ще бъдеш вечно сама...
Но момиче мило, погледни,
момчето ти точно до тебе стои.

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Вярно, някои тела живеят без душа,
а душите бягат от затвора на човешките тела,
но при вас изобщо не се случва така.
Заедно , неразделни, вечно така,
добро и зло, преплетени в една обща съдба.
Той е черно, а ти си чисто бяло,
противоположности, свързани в едно цяло.

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Любов ли е, или не е?
Може ли да се обича
различното от твоето сърце?
Може ли да обичаш, когато си мразен,
а ще имаш ли хубав спомен в тебе запазен?
Можеш ли да обичаш чистото зло,
и ако можеш, ще запазиш ли в тебе добро?

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Но нима ти няма да обичаш
половинката на твоето сърце?
Защо ли толкова го искаш
и не можеш от мисълта
за негода се оттървеш?
Защо ли имаш чувство,
че без него бързо ще умреш?

Защото, мила моя, той е твоето момче..
Сърцето му е половинката на твоето сърце.

Като ИН И ЯН сте двамата със него,
/слети вечно във едно/
и сърчицето малко той завзе го,
без да пита на кого е мъничкото то.

Но послушай, мила, разбери,
не си съвсем невинна и ти.
И ти му взе черното сърце,
и не му го върна, а уж
за малко ти го взе...

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Това е обич привидно невъзможна,
обич на света най- сложна...
обич на две сърца различни,
обич, за която думи са излишни.

Опитват се един от друг обаче да избягат,
неразбрали, че поотделно и двамата ще страдат.

Така че,мили мои, разберете,
душите ви избрани са
във всичко да са двете,
заедно в трудност, заедно в беда,
създадени са двете точно за това...

Две части са свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло...

Свържете и сърцата си в едно цяло,
неговото черно и твоето кристално бяло,
за да се получи сърце единствено и силно,
за да спрете да обичате болезнено безсилно.

Свържете се вие като ИН и ЯН
и никой нивга не ще бъде сам.
Защото вие сте парченцата две,
парченцата на едно общо сърце,
защото вие сте две съдби,
свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло...

ДНЕС ИСКАМ ДА ВИ КАЖА ЗА МЪНИКА, КОЙТО ОБИЧАМ НАЙ- МНОГО СЛЕД СОБСТВЕНАТА МИ СЕСТРА- МОЯТА БАЛЕРИНКА ТЕДИ! ОБИЧАМ ТЕ, ДЯВОЛЧЕЕ! ЦЕЛУВКИ

И розите имат бодли и боли от тях...

Ето и новата доза от моите "стихотворения"... Това съм го писала доста отдавна, но си го намерих в шкафа по- рано днес и реших да го напиша... Така и така блогът е посветен на ЛЮБОВТА...

Рози и бодли

Преструваш се, че си щастлива,
че нищо теб не те боли,
но колкото си по- фалшива,
по- добре се вижда как
болката отвътре те гори!
Само предполагам, поправи ме,
ако греша
Обичала си ти момче едно,
но сърцето му заето вече е било.
Тази драма си преживяла ти,
но не показа никому своите сълзи.
Но аз виждам, аз зная колко боли
и чувам сърцето разбито тихо как тупти!
Дори усмивка да краси твоето лице,
аз зная, че страда твоето сърце!
Дори в очите ти смях да блести,
аз зная, че всъщност рониш кървави сълзи!
Знам, тежко е, знам и че боли,
но времето, мила, ще те успокои!
Не след ден, не след два,
но след месец, или пък година,
ще забравиш ти за това!
Ще бъдеш отново усмихната, добра,
отново ще търсиш ти любовта!
Но внимавай, мила, че по пътя
има както рози, така и бодли,
а убодеш ли се, отново ще боли!
Така че усмихни се, мила,забрави,
стани и принца свой отново търси!

Поредното стихотворение, посветено на един истински приятел

Ето и нещо съвсем скорошно, което писахме в час по философия... както всяко друго, то е посветено на специален за мен човек... звучи малко егоистично, с това повтарящо се АЗ СЪМ, но това беше наложената рамка... а аз обичам да спазвам правилата...

Аз съм себе си- единствена, неповторима,
за жалост не на всички бях любима.
Чудя се защо светът е пълен с омраза:
аз искам да обичам, а не да те мразя.
В тази болка не съм аз сама,
споделят я и други тая съдба.
Чувам и морето, и сините вълни,
и те от тези болка страдали, уви.

Виждах само усмивки фалшиви,
които прикриваха лъжи, скандали, интриги.
Исках да намеря аз поне за ден,
някой да запее моя рефрен.
Да иска да люби, а не да мрази,
да помисли преди нечии чувства да прегази.

Но приятели добри,
намират се през 9- 10 планини...
Намерих си и аз накрая отбор,
който не вкарва сърцето ми в затвор.

Аз съм себе си- единствена, неповторима,
на който трябва вече съм любима.

Представях си преди, че поне за миг не съм сама,
но вече нямам нужда от това!
Приятелят е точно тук, до мен и сега,
кара ме да се докосвам дори до звездите,
които самотни са,
нямам си слънчице като моето, горките!

Тревожа се обаче да не го загубя
и парченце от душата си така да погубя...
Осъзнавам обаче, че нищо не е завинаги,
но казвам, че добрите приятели, ИМА ГИ.
Плачех преди, за какво ли не,
защото сълзите бяха лек за моето сърце...
сега обаче нямам нужда от това,
защото, хора, аз не съм сама!

to a very special person... :P


ПП: Не е най- доброто, но важното е, че е от сърце... always there for U... (hug)

Нека погледнем нещата и от друга гледна точка...

Тъй като обичам хората, които споделят моята писателска страст смятам да публикувам някои техни неща в блога си... може да не са съвсем в рими, но не означава, че не са красиви... ето например тази вечер получих нещо много красиво, от нов приятел от Детски парламент Варна.




ДЕНКО ИВАНОВ: Светът в моите очи

Нека те отведа на пътешествие
Около света и обратно.
И ти не трябва да се движиш
Просто стой в покой.

Сега нека твоите мисли да се разходят
И нека моето тяло да говори.
Нека ти покажа света в моите очи.

Ще те отведа на най-високата планина
В най-дълбокото от най-дълбоките морета.
Не ни е нужна карта, повярвай ми.

Сега нека моето тяло да се движИ
и нека мойте ръце да те обгърнат
Нека ти покажа света в моите очи.

Всичко е тук.
Нищо друго освен това,което чувстваш
Сега не съществува на земята.
Това е нашия миг.

Нека те отведа на един кораб
На едно дълго дълго пътешествие.
Твойте усни близо до моите!!!

Всички острови в океана...
Всички небеса в рая...
Нека ти покажа света в моите очи.

Всичко е тук.
Нищо друго от това което се докосваш сега
Това е нашия миг...

Позволи ми да ти покажа света в моите очи!!!

Именно такива думи ме карат да си мисля, че не съм единствената непоправима романтичка, останала на този свят! И още повече, че не само момичетата можем да сме романтични... Благодаря ти, че сподели творчеството си с мен! :)

Еее добре, признавам си без бой... ОБИЧАМ ВИИИ!!! (sun)

Хех тъй като няколко човеченца ме напират да потвърдя невероятната си обич към тях черно на бяло реших, че точно днес ще го направя... след всички тези предавания за Хаити и поставяйки се на мястото на всички, загубили близките си мисля, че животът е прекалено кратък и във всеки един момент може вназапно да приключи. Затова, мили ми приятели, днес ви пиша писмо. Малко недодялано, малко смешно, малко детско, но все пак истинско. Защото искам да знаете колко много ви обичам! ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ МОИ! Всички вие сте частица от мен и без вас не бих била същата...
Но преди да започна да изброявам всички приятелир бих искала да спомена първо семейството си. Мамо, обичам те изключително много и ти благодаря, че си ме научила на всичко, което знам! Тате, ти си може би един от най- добрите ми приятели и никога няма да престана да ти досаждам с моите въпроси и "момчешки" проблеми. ОБИЧАМ ТЕ! И теб, сестричке /която дори още не може да чете/, обичам може би най- много! Появи се и озари със светлината си един от най- тъмните ми моменти! Преди да ви разкрия обаче кои хора извайват сърцето ми, ще напиша едно стихотворение, което е нещо като девиз за мен:

Приятели
Рашко Стойков

Нямам нужда от много приятели.
Стигат ми двама –трима,
Ала такива, че в сърцата им
рани от моите болки да има.
В моите редки и трудни празници
техните песни да пея,
ала такива, че жалба ли кряка,
гръм ли удари, свят ли помръкне
даже и в гроба да знаеш,
че някой рови земята да те измъкне...


Е, нека вече проверя колко човека са истинските приятели, които биха ровили в земята да ме измъкнат....
1- АНИ, в детските години с теб може много да сме се карали, но сега си един от най- близките ми хора! Болезнено откровена си понякога, но това понякога ме изкарва от странния ми приказен транс... БЛАГОДАРЯ ТИ! ОБИЧАМ ТЕ! {}
2- Калоян/НАЙ- ДОБРОТО МИ ПРИЯТЕЛЧЕ/, споменавам го 2ри, защото наистина си е заслужил това място... неотлъчно до мен във всеки един момент /без значение тъжен или щастлив/, той споделяше и болките, и радостите ми и никога не е показал, че по някакъв начин му е омръзнало!Измисли ми прякор, който вече е световно признат. Освен това е основоположник на ЕНЕРДЖИ ТИЙМ /втория ми любим отбор в света/ Да не говорим, че ми е осигурил сигурна работа за вбъдеще като ГЛАВЕН МЕХАНИК на Лада Спортс Тийм Варна. ЛЪВ Ю, ЗЛЪВ Ю БЕ, МОСЮ ЕНЕРЖИ! {}
3- Мария- Голяма проклетия е и често си поставя за цел да ме сваля от Розов Облак Номер 9, ноо също си има специално място в сърцето ми. Дори скандал, чийто последствия бяха 2 месеца без разговори помежду ни, не можа да помрачи приятелството ни. Обичам те бе, олигофренче!{}
4- Вероника- моето лично слънчице.Познавам я от най- ранна детска възраст и въпреки че като малки не можехме да се дишаме, сега пък много се обичаме... понякога дори мислим еднакво... Освен че споделяме писателската страст, усмивката на това момиченце ме вдига на крака, дори в най- тъжните ми дни... ОБИЧАМ ТЕ, съншайн!{}
5- РОСЕН- първото съседче, с което се запознах в стария квартал... момченцето, което ме накара да повярвам в себе си и което до ден- днешен ме подкрепя във всяко мое начинание... въпреки че не можем да се виждаме толкова често вече/заради преместването ми от стария квартал/, когато се видим все едно НИКОГА не сме се разделяли! ОБИЧАМ ТЕ БЕ, СМОТЛЬО СМОТАН! {}

6- това място заемат всички останали мои приятели! Въпреки че, смятам, че можем да срещнем малко истински хора през живота си, аз явно съм попаднала на златна мина! Има толкова много стойностни хора в моя живот, толкова уникални и толкова страхотни, че направи се чудя какво ги задържа покрай мен... Ако почна да ви изброявам по имена сигурно и 4000 реда няма да ми стигнат... АЛИ, ДИДИ, СИСИ, КРИСИ, МЕГС, и всички останали...
ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ! НАИСТИНА! ИМЕННО ВИЕ МЕ ПРАВИТЕ ЖИВА!
ПП: ОСВЕН това вие държите сърчицето ми в ръцете си, а то е крехко... внимавайте да не го разбиете...

Ихууу! И Зайчето вече си има блог...

Иии така вече е крайно време за първата ми публикация... много време се чудих каква точно да бъде тя и мисля, че реших... Може би всички очакват по- пълно описание, но днес не ми се пише описание/но един ден ще го напиша ОБЕЩАВАМ!/, затова реших да започна блога си с нещо изключително лично и с голяма сантиментална стойност за мен. Едно от първите ми стихотворенийца...
Тъй като посветих блога си на любовта и името на блога е "Най- великото нещо, което някога ще научиш е да обичаш и да бъдеш обичан" реших, че и трябва да започне с ЛЮБОВ. Но за жалост, любовта рядко се оказва споделена... често се случва в търсенето на любов да бъдем наранени... на всеки се е случвало да му разбият сърцето на милион парченца... и заслепен от болката да мисли, че никога вече няма да обикне... но след дъжд винаги грейва слънце... и сърцето рано или късно се влюбва отново...


БЕЛЕЖКА ЗА ЕДНО МОМИЧЕ

Мило хубaво момиче,
защо отново плачеш ти?
Нима сърцето, нежното кокиче,
едно момче отново го разби?

Усмихни се, момиче.
Нима си струва да боли?
Усмихни се и нека си мисли момчето,
че си забравила си вече за него дори...

Аз зная, че теб сърце те боли,
но моля те, недей да плачеш ти.
Не искам да виждам сълзи,
а само усмивки, дори пак да горчи...

Не плачи, изтривай ги бързо тия сълзи.
Не плачи, момиче и скоро вече не ще те боли.
Усмихни се, мила, не плачи,
и всички с усмивката красива срази...

Мило хубаво момиче,
нима не плачеш вече ти?
Нима сърцето, нежното кокиче,
отново весело го чувам да тупти?

Така, че усмихвайте се и вие... може би именно усмивката ви ще стопли нечие замръзнало сърце... :)