Блог- игра: Какво бихте направили, ако разберете, че ви остават няколко месеца живот?

Тъй като слънчицето Йоанка ми предаде щафетата за тази игра, сега е мой ред да споделям какво бих направила, преди да настъпи сетния ми час... леле, това наистина било труден въпрос... може би сега е момента да си призная, че мен всъщност много ме е страх от смъртта, или по- скоро от въпроса "Какво става после?"... може би заради това не съм се замисляла сериозно по този въпрос... но хипотетично да си представим, че след месец- два ще умирам... какво бих направила?

Е че това е лесно бе! Има цял филм на темата! LAST HOLIDAY с моята любимка Куин Латифа... тъй като не е кой знае колко известен филм, повечето от вас няма да са го гледали, затова да разкажа на кратко... Куин Латифа играепродавачката Джорджия Бъри, чийто лекар й казва, че е болна от неизлечима болест... открива я съвсем случайно правейки й скенер на главата след случаен удар в шкаф...
Наслаждавай се на живота... може да ти е за последно!
Този съвет решава да следва срамежливата продавачка на домакински съдове от Ню Орлийнс Джорджия Бърд , когато научава, че дните й са преброени. Време е за сериозна промяна, затова Джорджия отива на мечтаната почивка, за да си поживее така, сякаш е последният ден от живота й. Джорджия отива в луксозен
европейски курорт, където тя радикално сменя външния си вид, държанието си и начина си на мислене...

НО няма да ви разказвам целия филм,я! Седнете и го гледайте!!

Таа какво бих направила, ако разбера, че живота ми е приключил... най- вероятно и аз ще постъпя като Джорджия... в реалния живот съм много отговорна и пестелива... пестя пари за кола, апартамент, евентуалната ми сватба... но ако разбера, че живота ми е приключил първата ми работа ще е да похарча малко пари! Винаги съм си мечтала ей така да харча, без много, много да му мисля... за да не пропусна нищо, ще започна да живея живота си на двойни обороти... ще напусна работа и ще се отдам на моите желания и тайни копнежи... ще се метна на самолета е ще отида право на Хаваите/винаги съм мечтала да отида там/... ще скачам с бънджи, ще карам воден скутер и въобще ще се отдам на всички тези дребни копнежи, които има всеки човек... ще дивея, ще танцувам, ще плувам/любимото ми занимание/... нъобще времето преди смъртта ми, ще бъде посветено единствено и само на мен! ДА, звучи егоистично, но в реалния ми живот се раздавам на всички... поне в мечтата ми ме се иска първо да си задам въпроса АМИ АЗ? КАКВО ИСКАМ АЗ?... да не говорим, че не искам да разстройвам някой, прекарвайки последните си минути с него и умирайки в ръцете му... независимо дали този човек е роднина, или любовта на живота ми...
Преди да настъпи сетния ми час ще напиша писмо налюбимите си , хора... вижте, тук може би ще се позатрудня, защото аз обичам адски много хора. Затова ми се иска да напиша едно ОБИЧАМ ТЕ!, което да остане след мен за всички, които наистина обичам,надявайки се винаги да ме помнят като усмихната и добра приятелка... когато напиша и това последно писмо, тогава вече ще съм готова да си отида... защото единственото ми желание е да оставя някаква следа и никога да не бъда забравяна...

П.П. Благодаря за предизвикателството, Йони! Определено ме накара да се позамисля... {}{}{}

П.П.П. Леле колко разбъркано и непоследователно стана... но такава съм аз... в моята руса главица никога няма ред и дисциплина...


И последно- тъй като не трябва да прекъсвам веригата... Мили читатели, моля отговорете на моето предизвикателство в коментарите! БЛАГОДАРЯ ВИ

Посветено на малкия ми принц

"За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."- из Малкия принц

Ето и най- новата ми драсканица... преди два дни реших да препрочета "Малкия принц" и така да се каже го преоткрих... Принца ме вдъхнови да напиша нещо, а който ми следи блога знае, че това не се е случвало от доста време... НО! другият виновник за моя нов писателски емоционален изблик е момчето, което ме кара да се усмихвам всеки ден... момчето, което опитоми една лисица, която никой не забелязваше... момчето, което ме кара да се чувствам ЕДИНСТВЕНА! Благодаря ти, мой малки Принце! {}{}{}

Когато леда се стопи...

Някога усещал ли си сърцето да трепти,
бързо, упорито... сякаш иска да крещи?
Усещал си? А сега усещаш ли, кажи,
усещаш ли как моето за твоето сърце тъжи...

Странно е, за друго вече не ме боли.
Да нараниш сърцето ми можеш единствено ти...
Изцяло твое е, за тебе то трепти,
затова не го оставяй, ела го вземи.

Не разбират защо те обичам, уви.
Надяват се завистта им да ни раздели...
За мене,обаче,съществуваш единствено ти.
Само ти и твоите красиви пъстри очи...

Клошар си, вярно е, нямаш много пари,
но сърцето ми за теб единствено шепти...
само с поглед в онзи ден го покори
и с прегръдка нежна в любов го обви...

Забравих аз всичките стари любови,
забравих аз всичките свои неволи.
Сега за мене си единствен ти,
дори не за мен, а за теб ме боли...

Ела, мили, силно ме гушни
и всички лоши мисли далеч прогони.
С целувката нежна сърцето стопли,
бучката ми лед с любов разтопи...

Правиш ме щастлива,мили, разбери.
Прогони ти всичките мои сълзи.
Затова не ме оставай, с мене бъди.
Не ме оставяй дори когато леда се стопи...