Посветено на малкия ми принц

"За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."- из Малкия принц

Ето и най- новата ми драсканица... преди два дни реших да препрочета "Малкия принц" и така да се каже го преоткрих... Принца ме вдъхнови да напиша нещо, а който ми следи блога знае, че това не се е случвало от доста време... НО! другият виновник за моя нов писателски емоционален изблик е момчето, което ме кара да се усмихвам всеки ден... момчето, което опитоми една лисица, която никой не забелязваше... момчето, което ме кара да се чувствам ЕДИНСТВЕНА! Благодаря ти, мой малки Принце! {}{}{}

Когато леда се стопи...

Някога усещал ли си сърцето да трепти,
бързо, упорито... сякаш иска да крещи?
Усещал си? А сега усещаш ли, кажи,
усещаш ли как моето за твоето сърце тъжи...

Странно е, за друго вече не ме боли.
Да нараниш сърцето ми можеш единствено ти...
Изцяло твое е, за тебе то трепти,
затова не го оставяй, ела го вземи.

Не разбират защо те обичам, уви.
Надяват се завистта им да ни раздели...
За мене,обаче,съществуваш единствено ти.
Само ти и твоите красиви пъстри очи...

Клошар си, вярно е, нямаш много пари,
но сърцето ми за теб единствено шепти...
само с поглед в онзи ден го покори
и с прегръдка нежна в любов го обви...

Забравих аз всичките стари любови,
забравих аз всичките свои неволи.
Сега за мене си единствен ти,
дори не за мен, а за теб ме боли...

Ела, мили, силно ме гушни
и всички лоши мисли далеч прогони.
С целувката нежна сърцето стопли,
бучката ми лед с любов разтопи...

Правиш ме щастлива,мили, разбери.
Прогони ти всичките мои сълзи.
Затова не ме оставай, с мене бъди.
Не ме оставяй дори когато леда се стопи...