Одата на 11 В клас от 8 СОУПЧЕ "Александър Сергеевич Пушкин"

"В" като Варна,
с италиански паралелка най- харна...


В училището Пушкин седим отново в час.
Кои сме ние? Учениците от 11 В клас.
Учим италиански, руски и английски:
6 момчета и 20 красиви миски.
На брой сме точно 26,
а учителите пишат само 6,6,6...

Първа в класа е красивата Ани,
която за срещу има много покани.
Втори е Васко, най- начетен сред нас,
не оставя той книжките дори и в час.
Трета е шумната Васи,
чийто глас стаята оглася...
После идва редът и на Вери,
дето често джуките чумери.
Идва редът и на нашата Дани-
спокойна и тиха,
вън от всякакви драми.
Димо е нашият шести герой,
нахакан и знаещ по всичко е той.

После идва и красиват Елена,
откъм нерви тя е най калена-
не вика и не крещи по нас,
лапетата от 11 клас!
Осма е сладката ни Ел,
която всяко сърце
може да спечели.
После идва малката ни Златомира,
дето по математика всичко разбира.
Решяава задачи, танцува пее,
казано накратко всичко тя умее.
10 номер пък е малко прокълнат,
учителите него всеки час зоват.
Иво той пък се нарича
и много след момиченцата тича.
11 и 12 са двете Катерини,
фенки са и двете на Лаура Паузини.
13 и 14 са Кристиан и Кристиян,
кой от кого по- различен избран,
първият е най- луд киноман.
а вторият пък и див певец и меломан.
15 номер е Марина,
маникюристката
на женската дружина.
16 номер е Мария,
дето в скандалите е истинска фурия.
17 номер малкото Мише,
дето бисерите винаги ни пише.
Номер 18 обаче е тя,
Никол, позната още
като лудата глава.
И учи, и пише,
отличничка добра,
но кажеш ли купон,
най- първа е тя!
19 е Николет,
съветничка добра,
всичкте проблеми решава ей така...
20 номер е Ники 3,
дето безспирно рими реди.
Ето на, дори и сега,
вместо да слуша,
пише си стихче тя за класа...
Павлина пък е номер 21,
художничка, готова
да изрисува всяко платно.
Ромиела пък е номер 22,
ученолюбива,
и тя по нищо няма 2.
23-та е тихата Сиана,
тиха,ама сладурана.
24 е номера на Слави,
певица, умееща
и шоу да прави.
25-та е Теди- хубавица,
идеална на всеки бал
да бъде тя кралица.
И ето, стигнахме заветния 26,
Ицо, нашия философ,
за глупости той е винаги готов.
И въпреки всичко,
в училището ний сме най- добри,
събрани в тоя клас сме само първенци.
И след години, о, читателю, помни,
всички ще се молят:
"О Господи, поне за миг ни ги върни!"

ПП: Посветено на любимия ми клас... въпреки че понякога не се разбираме, всичките си ви обичам!

Рано или късно и ти ще останеш сам...

И момчетата понякога страдат...

Усмихвам се,но всъщност ми се плаче.
Искам те, не мога да те имам, обаче.
Сърцето си дарил си ти на друга,
мислейки, че правиш ми така услуга.
Мислеше си, че не си за мен,
че си лош, порочен, огнетен...
Подходяща се оказа тя,
а мене пак остави ме сама.
Но ето че и ти сега разбра,
че любовта понякога
оказва се лъжа.
Обикна я, но тя обичаше друг.
Имаше я, но тя вече не е тук.
Затова реши и ти да се върнеш при мен,
без да помислиш за моите чувства съвсем.
Само че мене отдавна ме няма,
стана неусетно "сърдечна" замяна.
Пред тебе стои момиче с ново лице,
момиче красиво, което няма сърце.
Сърцето й разби ТИ на прах.
Мечти ли? Раздели я и с тях.
Сега търсиш и викаш онова човече,
но него няма го, то вече е далече...

ИН И ЯН

Ех, ех, ето дойде момента да публикувам нещо чистичко и новичко, което не съм изровила от старите шкафчета и тетрадки... това стихотворение е прясно, прясно, написано днес, през часа по английски... Може и да не ви се стори мой стил, ноо в крайна сметка "Всичко тече, всичко се променя"... и аз така с всеки изминал ден се променям... към по- добро да се надяваме. В това стихотворение се говори за сродните души... срещали ли сте някога момче и момиче, които дори след 1000000 раздели отново се събират? Да, за точно тези сродни души ви говоря... тези, които са предопределени да бъдат заедно въпреки всичко...




ИН И ЯН
/Две души свързани в едно цяло/

Има ли нещо на света предопределено,
или всичко на Земята е точно преброено?
Отново се чудиш дали има съдба
или на света ти ще бъдеш вечно сама...
Но момиче мило, погледни,
момчето ти точно до тебе стои.

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Вярно, някои тела живеят без душа,
а душите бягат от затвора на човешките тела,
но при вас изобщо не се случва така.
Заедно , неразделни, вечно така,
добро и зло, преплетени в една обща съдба.
Той е черно, а ти си чисто бяло,
противоположности, свързани в едно цяло.

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Любов ли е, или не е?
Може ли да се обича
различното от твоето сърце?
Може ли да обичаш, когато си мразен,
а ще имаш ли хубав спомен в тебе запазен?
Можеш ли да обичаш чистото зло,
и ако можеш, ще запазиш ли в тебе добро?

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Но нима ти няма да обичаш
половинката на твоето сърце?
Защо ли толкова го искаш
и не можеш от мисълта
за негода се оттървеш?
Защо ли имаш чувство,
че без него бързо ще умреш?

Защото, мила моя, той е твоето момче..
Сърцето му е половинката на твоето сърце.

Като ИН И ЯН сте двамата със него,
/слети вечно във едно/
и сърчицето малко той завзе го,
без да пита на кого е мъничкото то.

Но послушай, мила, разбери,
не си съвсем невинна и ти.
И ти му взе черното сърце,
и не му го върна, а уж
за малко ти го взе...

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Това е обич привидно невъзможна,
обич на света най- сложна...
обич на две сърца различни,
обич, за която думи са излишни.

Опитват се един от друг обаче да избягат,
неразбрали, че поотделно и двамата ще страдат.

Така че,мили мои, разберете,
душите ви избрани са
във всичко да са двете,
заедно в трудност, заедно в беда,
създадени са двете точно за това...

Две части са свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло...

Свържете и сърцата си в едно цяло,
неговото черно и твоето кристално бяло,
за да се получи сърце единствено и силно,
за да спрете да обичате болезнено безсилно.

Свържете се вие като ИН и ЯН
и никой нивга не ще бъде сам.
Защото вие сте парченцата две,
парченцата на едно общо сърце,
защото вие сте две съдби,
свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло...