понеделник, 1 март 2010 г.

ИН И ЯН

Ех, ех, ето дойде момента да публикувам нещо чистичко и новичко, което не съм изровила от старите шкафчета и тетрадки... това стихотворение е прясно, прясно, написано днес, през часа по английски... Може и да не ви се стори мой стил, ноо в крайна сметка "Всичко тече, всичко се променя"... и аз така с всеки изминал ден се променям... към по- добро да се надяваме. В това стихотворение се говори за сродните души... срещали ли сте някога момче и момиче, които дори след 1000000 раздели отново се събират? Да, за точно тези сродни души ви говоря... тези, които са предопределени да бъдат заедно въпреки всичко...




ИН И ЯН
/Две души свързани в едно цяло/

Има ли нещо на света предопределено,
или всичко на Земята е точно преброено?
Отново се чудиш дали има съдба
или на света ти ще бъдеш вечно сама...
Но момиче мило, погледни,
момчето ти точно до тебе стои.

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Вярно, някои тела живеят без душа,
а душите бягат от затвора на човешките тела,
но при вас изобщо не се случва така.
Заедно , неразделни, вечно така,
добро и зло, преплетени в една обща съдба.
Той е черно, а ти си чисто бяло,
противоположности, свързани в едно цяло.

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Любов ли е, или не е?
Може ли да се обича
различното от твоето сърце?
Може ли да обичаш, когато си мразен,
а ще имаш ли хубав спомен в тебе запазен?
Можеш ли да обичаш чистото зло,
и ако можеш, ще запазиш ли в тебе добро?

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Но нима ти няма да обичаш
половинката на твоето сърце?
Защо ли толкова го искаш
и не можеш от мисълта
за негода се оттървеш?
Защо ли имаш чувство,
че без него бързо ще умреш?

Защото, мила моя, той е твоето момче..
Сърцето му е половинката на твоето сърце.

Като ИН И ЯН сте двамата със него,
/слети вечно във едно/
и сърчицето малко той завзе го,
без да пита на кого е мъничкото то.

Но послушай, мила, разбери,
не си съвсем невинна и ти.
И ти му взе черното сърце,
и не му го върна, а уж
за малко ти го взе...

Две части, свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло.

Това е обич привидно невъзможна,
обич на света най- сложна...
обич на две сърца различни,
обич, за която думи са излишни.

Опитват се един от друг обаче да избягат,
неразбрали, че поотделно и двамата ще страдат.

Така че,мили мои, разберете,
душите ви избрани са
във всичко да са двете,
заедно в трудност, заедно в беда,
създадени са двете точно за това...

Две части са свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло...

Свържете и сърцата си в едно цяло,
неговото черно и твоето кристално бяло,
за да се получи сърце единствено и силно,
за да спрете да обичате болезнено безсилно.

Свържете се вие като ИН и ЯН
и никой нивга не ще бъде сам.
Защото вие сте парченцата две,
парченцата на едно общо сърце,
защото вие сте две съдби,
свързани в едно цяло.
Ти си душа, а той е силно тяло...



Няма коментари:

Публикуване на коментар