ДНЕС ИСКАМ ДА ВИ КАЖА ЗА МЪНИКА, КОЙТО ОБИЧАМ НАЙ- МНОГО СЛЕД СОБСТВЕНАТА МИ СЕСТРА- МОЯТА БАЛЕРИНКА ТЕДИ! ОБИЧАМ ТЕ, ДЯВОЛЧЕЕ! ЦЕЛУВКИ

И розите имат бодли и боли от тях...

Ето и новата доза от моите "стихотворения"... Това съм го писала доста отдавна, но си го намерих в шкафа по- рано днес и реших да го напиша... Така и така блогът е посветен на ЛЮБОВТА...

Рози и бодли

Преструваш се, че си щастлива,
че нищо теб не те боли,
но колкото си по- фалшива,
по- добре се вижда как
болката отвътре те гори!
Само предполагам, поправи ме,
ако греша
Обичала си ти момче едно,
но сърцето му заето вече е било.
Тази драма си преживяла ти,
но не показа никому своите сълзи.
Но аз виждам, аз зная колко боли
и чувам сърцето разбито тихо как тупти!
Дори усмивка да краси твоето лице,
аз зная, че страда твоето сърце!
Дори в очите ти смях да блести,
аз зная, че всъщност рониш кървави сълзи!
Знам, тежко е, знам и че боли,
но времето, мила, ще те успокои!
Не след ден, не след два,
но след месец, или пък година,
ще забравиш ти за това!
Ще бъдеш отново усмихната, добра,
отново ще търсиш ти любовта!
Но внимавай, мила, че по пътя
има както рози, така и бодли,
а убодеш ли се, отново ще боли!
Така че усмихни се, мила,забрави,
стани и принца свой отново търси!

Поредното стихотворение, посветено на един истински приятел

Ето и нещо съвсем скорошно, което писахме в час по философия... както всяко друго, то е посветено на специален за мен човек... звучи малко егоистично, с това повтарящо се АЗ СЪМ, но това беше наложената рамка... а аз обичам да спазвам правилата...

Аз съм себе си- единствена, неповторима,
за жалост не на всички бях любима.
Чудя се защо светът е пълен с омраза:
аз искам да обичам, а не да те мразя.
В тази болка не съм аз сама,
споделят я и други тая съдба.
Чувам и морето, и сините вълни,
и те от тези болка страдали, уви.

Виждах само усмивки фалшиви,
които прикриваха лъжи, скандали, интриги.
Исках да намеря аз поне за ден,
някой да запее моя рефрен.
Да иска да люби, а не да мрази,
да помисли преди нечии чувства да прегази.

Но приятели добри,
намират се през 9- 10 планини...
Намерих си и аз накрая отбор,
който не вкарва сърцето ми в затвор.

Аз съм себе си- единствена, неповторима,
на който трябва вече съм любима.

Представях си преди, че поне за миг не съм сама,
но вече нямам нужда от това!
Приятелят е точно тук, до мен и сега,
кара ме да се докосвам дори до звездите,
които самотни са,
нямам си слънчице като моето, горките!

Тревожа се обаче да не го загубя
и парченце от душата си така да погубя...
Осъзнавам обаче, че нищо не е завинаги,
но казвам, че добрите приятели, ИМА ГИ.
Плачех преди, за какво ли не,
защото сълзите бяха лек за моето сърце...
сега обаче нямам нужда от това,
защото, хора, аз не съм сама!

to a very special person... :P


ПП: Не е най- доброто, но важното е, че е от сърце... always there for U... (hug)

Нека погледнем нещата и от друга гледна точка...

Тъй като обичам хората, които споделят моята писателска страст смятам да публикувам някои техни неща в блога си... може да не са съвсем в рими, но не означава, че не са красиви... ето например тази вечер получих нещо много красиво, от нов приятел от Детски парламент Варна.




ДЕНКО ИВАНОВ: Светът в моите очи

Нека те отведа на пътешествие
Около света и обратно.
И ти не трябва да се движиш
Просто стой в покой.

Сега нека твоите мисли да се разходят
И нека моето тяло да говори.
Нека ти покажа света в моите очи.

Ще те отведа на най-високата планина
В най-дълбокото от най-дълбоките морета.
Не ни е нужна карта, повярвай ми.

Сега нека моето тяло да се движИ
и нека мойте ръце да те обгърнат
Нека ти покажа света в моите очи.

Всичко е тук.
Нищо друго освен това,което чувстваш
Сега не съществува на земята.
Това е нашия миг.

Нека те отведа на един кораб
На едно дълго дълго пътешествие.
Твойте усни близо до моите!!!

Всички острови в океана...
Всички небеса в рая...
Нека ти покажа света в моите очи.

Всичко е тук.
Нищо друго от това което се докосваш сега
Това е нашия миг...

Позволи ми да ти покажа света в моите очи!!!

Именно такива думи ме карат да си мисля, че не съм единствената непоправима романтичка, останала на този свят! И още повече, че не само момичетата можем да сме романтични... Благодаря ти, че сподели творчеството си с мен! :)

Еее добре, признавам си без бой... ОБИЧАМ ВИИИ!!! (sun)

Хех тъй като няколко човеченца ме напират да потвърдя невероятната си обич към тях черно на бяло реших, че точно днес ще го направя... след всички тези предавания за Хаити и поставяйки се на мястото на всички, загубили близките си мисля, че животът е прекалено кратък и във всеки един момент може вназапно да приключи. Затова, мили ми приятели, днес ви пиша писмо. Малко недодялано, малко смешно, малко детско, но все пак истинско. Защото искам да знаете колко много ви обичам! ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ МОИ! Всички вие сте частица от мен и без вас не бих била същата...
Но преди да започна да изброявам всички приятелир бих искала да спомена първо семейството си. Мамо, обичам те изключително много и ти благодаря, че си ме научила на всичко, което знам! Тате, ти си може би един от най- добрите ми приятели и никога няма да престана да ти досаждам с моите въпроси и "момчешки" проблеми. ОБИЧАМ ТЕ! И теб, сестричке /която дори още не може да чете/, обичам може би най- много! Появи се и озари със светлината си един от най- тъмните ми моменти! Преди да ви разкрия обаче кои хора извайват сърцето ми, ще напиша едно стихотворение, което е нещо като девиз за мен:

Приятели
Рашко Стойков

Нямам нужда от много приятели.
Стигат ми двама –трима,
Ала такива, че в сърцата им
рани от моите болки да има.
В моите редки и трудни празници
техните песни да пея,
ала такива, че жалба ли кряка,
гръм ли удари, свят ли помръкне
даже и в гроба да знаеш,
че някой рови земята да те измъкне...


Е, нека вече проверя колко човека са истинските приятели, които биха ровили в земята да ме измъкнат....
1- АНИ, в детските години с теб може много да сме се карали, но сега си един от най- близките ми хора! Болезнено откровена си понякога, но това понякога ме изкарва от странния ми приказен транс... БЛАГОДАРЯ ТИ! ОБИЧАМ ТЕ! {}
2- Калоян/НАЙ- ДОБРОТО МИ ПРИЯТЕЛЧЕ/, споменавам го 2ри, защото наистина си е заслужил това място... неотлъчно до мен във всеки един момент /без значение тъжен или щастлив/, той споделяше и болките, и радостите ми и никога не е показал, че по някакъв начин му е омръзнало!Измисли ми прякор, който вече е световно признат. Освен това е основоположник на ЕНЕРДЖИ ТИЙМ /втория ми любим отбор в света/ Да не говорим, че ми е осигурил сигурна работа за вбъдеще като ГЛАВЕН МЕХАНИК на Лада Спортс Тийм Варна. ЛЪВ Ю, ЗЛЪВ Ю БЕ, МОСЮ ЕНЕРЖИ! {}
3- Мария- Голяма проклетия е и често си поставя за цел да ме сваля от Розов Облак Номер 9, ноо също си има специално място в сърцето ми. Дори скандал, чийто последствия бяха 2 месеца без разговори помежду ни, не можа да помрачи приятелството ни. Обичам те бе, олигофренче!{}
4- Вероника- моето лично слънчице.Познавам я от най- ранна детска възраст и въпреки че като малки не можехме да се дишаме, сега пък много се обичаме... понякога дори мислим еднакво... Освен че споделяме писателската страст, усмивката на това момиченце ме вдига на крака, дори в най- тъжните ми дни... ОБИЧАМ ТЕ, съншайн!{}
5- РОСЕН- първото съседче, с което се запознах в стария квартал... момченцето, което ме накара да повярвам в себе си и което до ден- днешен ме подкрепя във всяко мое начинание... въпреки че не можем да се виждаме толкова често вече/заради преместването ми от стария квартал/, когато се видим все едно НИКОГА не сме се разделяли! ОБИЧАМ ТЕ БЕ, СМОТЛЬО СМОТАН! {}

6- това място заемат всички останали мои приятели! Въпреки че, смятам, че можем да срещнем малко истински хора през живота си, аз явно съм попаднала на златна мина! Има толкова много стойностни хора в моя живот, толкова уникални и толкова страхотни, че направи се чудя какво ги задържа покрай мен... Ако почна да ви изброявам по имена сигурно и 4000 реда няма да ми стигнат... АЛИ, ДИДИ, СИСИ, КРИСИ, МЕГС, и всички останали...
ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ! НАИСТИНА! ИМЕННО ВИЕ МЕ ПРАВИТЕ ЖИВА!
ПП: ОСВЕН това вие държите сърчицето ми в ръцете си, а то е крехко... внимавайте да не го разбиете...