И розите имат бодли и боли от тях...

Ето и новата доза от моите "стихотворения"... Това съм го писала доста отдавна, но си го намерих в шкафа по- рано днес и реших да го напиша... Така и така блогът е посветен на ЛЮБОВТА...

Рози и бодли

Преструваш се, че си щастлива,
че нищо теб не те боли,
но колкото си по- фалшива,
по- добре се вижда как
болката отвътре те гори!
Само предполагам, поправи ме,
ако греша
Обичала си ти момче едно,
но сърцето му заето вече е било.
Тази драма си преживяла ти,
но не показа никому своите сълзи.
Но аз виждам, аз зная колко боли
и чувам сърцето разбито тихо как тупти!
Дори усмивка да краси твоето лице,
аз зная, че страда твоето сърце!
Дори в очите ти смях да блести,
аз зная, че всъщност рониш кървави сълзи!
Знам, тежко е, знам и че боли,
но времето, мила, ще те успокои!
Не след ден, не след два,
но след месец, или пък година,
ще забравиш ти за това!
Ще бъдеш отново усмихната, добра,
отново ще търсиш ти любовта!
Но внимавай, мила, че по пътя
има както рози, така и бодли,
а убодеш ли се, отново ще боли!
Така че усмихни се, мила,забрави,
стани и принца свой отново търси!