Поредното стихотворение, посветено на един истински приятел

Ето и нещо съвсем скорошно, което писахме в час по философия... както всяко друго, то е посветено на специален за мен човек... звучи малко егоистично, с това повтарящо се АЗ СЪМ, но това беше наложената рамка... а аз обичам да спазвам правилата...

Аз съм себе си- единствена, неповторима,
за жалост не на всички бях любима.
Чудя се защо светът е пълен с омраза:
аз искам да обичам, а не да те мразя.
В тази болка не съм аз сама,
споделят я и други тая съдба.
Чувам и морето, и сините вълни,
и те от тези болка страдали, уви.

Виждах само усмивки фалшиви,
които прикриваха лъжи, скандали, интриги.
Исках да намеря аз поне за ден,
някой да запее моя рефрен.
Да иска да люби, а не да мрази,
да помисли преди нечии чувства да прегази.

Но приятели добри,
намират се през 9- 10 планини...
Намерих си и аз накрая отбор,
който не вкарва сърцето ми в затвор.

Аз съм себе си- единствена, неповторима,
на който трябва вече съм любима.

Представях си преди, че поне за миг не съм сама,
но вече нямам нужда от това!
Приятелят е точно тук, до мен и сега,
кара ме да се докосвам дори до звездите,
които самотни са,
нямам си слънчице като моето, горките!

Тревожа се обаче да не го загубя
и парченце от душата си така да погубя...
Осъзнавам обаче, че нищо не е завинаги,
но казвам, че добрите приятели, ИМА ГИ.
Плачех преди, за какво ли не,
защото сълзите бяха лек за моето сърце...
сега обаче нямам нужда от това,
защото, хора, аз не съм сама!

to a very special person... :P


ПП: Не е най- доброто, но важното е, че е от сърце... always there for U... (hug)